През март: изплитаме истории с Баба Мравка
През този месец март искаме да превърнем плетенето не просто в изкуство, а в символ на връзката и подкрепата между жените.
Ще ви потопим по-дълбоко в света на плетенето като начин за себеизразяване, предизвикателство и хоби. Ще ви вдъхновим, запознавайки ви с пет удивителни жени. За тях преждата не е просто нишка, а символ на творчество и споделеност- традиция предавана от майка на дъщеря и от приятелка на приятелка.
Запознайте се с Ирина от “Баба Мравка”
Представете се с няколко думи
Аз съм Ирина от Ловеч. Зодия Телец с присъщо и силно изразено чувство за естетика, хармония и … вкусна храна 🙂 Обичам зеления цвят, тишината и еклерите с крем брюле. А, и децата си! Пак ги забравих малките досадници …
Как се появи плетенето във Вашия живот?
Помня много ясно този момент – учиха ни в детската градина. Дадоха ми шишове, тъмно зелено кълбо и плетох шал за едно играчно коте. Имало е причина да го запомня – тогава стана магията!
Кои са най-важните неща, на които Ви научи плетенето?
Мисля, че плетенето по-скоро доразвива естествените ти заложби, отколкото да учи на нови неща. Аз съм тиха, спокойна и търпелива натура и тези качества ми помагат в работата, но когато съм провеждала обучения по плетене, съм видяла, че по-динамични хора просто не могат да стоят часове наред на едно място и да нижат бримки. Със сигурност помага да си възстановя вътрешния мир, ако нещо ме е разтърсило, а също така и ме подсеща кога да намаля темпото в ежедневието и да си почина.
Какви са най-неочакваните предизвикателства, свързани с плетенето, с които сте се сблъсквала?
Да ми свърши конеца метри преди края на изделието и да нямам повече от същия или да имам, но да не мога да се справя с влудяващата мисъл, че трябва да вържа възел на ръба. Или да измисля приказна цветова комбинация, но да ги няма точно тия цветове в магазините.
Каква е Вашата философия зад избора на материали и цветове за Вашите плетива?
Цветовете са моята стихия. Аз не съм толкова брилянтна плетачка, колкото съм колорист. Подбирам интуитивно. Не следвам академични постановки за съчетаване на цветове. Случвало се е човек, учил цветознание, да ми отправи критика, че “ това с това не върви”. В моите изделия всичко върви. Постоянно следя каталозите на производителите и купувам всичко, което ми хване окото, без дори да имам в момента ясна визия за употребата. Когато събера цветовете пред себе си, ме връхлитат шеметни идеи и съчетания, които се превръщат в моя емблема. Не е философия, а просто усет.
Кои са най-необичайните неща, от които сте срещала вдъхновение за Вашите проекти?
Вдъхновението извира от всякъде. Гледки, предмети, ситуации минават пред очите ми, регистрирам ги, може дори да не ги запомня, но те оставят отпечатък и когато се изправя срещу запасите си от прежди, светва спомен и цветовете се подреждат. Със сигурност има доста необичайни неща, които са ме стимулирали през годините, но в момента се сещам за снимка на една ръждива ламарина и сиво-синкав боклук наоколо, от която ми хрумна идея за мъжки шал.
Каква е атмосферата около Вас, когато плетете?
Тишина и спокойствие. Музика или аудио книга. Нещо сладко за хапване и задължително чаша вода. Тя ме подсеща да се раздвижвам от време на време, защото плетенето е статично занимание, а когато си силно увлечен, може с часове да не се сетиш да станеш от креслото.
Каква е най-необичайната или най-интересната история, която сте преживяли, свързана с плетене?
Със сигурност най-необичайната до момента е случката, когато бях излязла да снимам нова чанта, спря ме непозната жена, попита от къде съм си купила тази красива чанта, аз отговорих, че сама съм си я изплела и тя я поиска.Взе ми я от ръцете направо на улицата! В еуфорията аз забравих, че съм си пуснала ключовете за вкъщи в плетената чанта, жената си я взе, аз си тръгнах развеселена към нас и почти пред вратата се сетих, че нямам ключове. Тичах много бързо назад, за да намеря дамата, а хич не ме бива в спринтовете Все пак срещнах я, за нейно съжаление. Тя се надявала покрай новата чанта да се сдобие и с нов имот 🙂
Какво Ви мотивира да споделяте Вашето умение с други хора?
Желанието на другите хора да се научат. Аз самата не изпитвам вътрешна потребност да съм учител. Но когато ме потърси човек за обучение и усетя в него страст, глад, вълнение да пипне преждата, куките, нещо да създаде с ръцете си, това ми задвижва турбините и ме активира да предам всичко, което знам. Най-силен двигател са ми децата, те са и най-лесните и схватливи ученици, пълни с ентусиазъм и интересни идеи, за които сам се чудиш как никога не са ти хрумвали.
Какво е Вашето мнение за възраждането на ръчните занаяти в днешно време и как те могат да влияят на нашата култура и общество?
Никога не съм възприемала плетенето като отмиращ или възраждащ се занаят. В моето обкръжение през целия ми живот е било пълно с плетящи хора, било за собствени нужди, за хоби или като бизнес. В интернет изобилства от автори на ръчно плетиво от цял свят. Струва ми се, че плетенето винаги е модерно. За занаятите изобщо е интересно да се поддържат, но аз не отричам и постиженията на нашето съвремие и винаги съм любопитна за новите неща, които бъдещето може да донесе. Среда, в която нищо не расте, загнива, изсъхва. Занаятите са прекрасна основа за развитие на всичко ново, модерно и невиждано, на което човеците сме способни.
Ако бях прежда, щях да съм
най-луксозната!!! Алпака с коприна, зелена, с брокат!
