През март: Изплитаме истории с Crochet stitches by Zlatiyana

През този месец март искаме да превърнем плетенето не просто в изкуство, а в символ на връзката и подкрепата между жените.

Ще ви потопим по-дълбоко в света на плетенето като начин за себеизразяване, предизвикателство и хоби. Ще ви вдъхновим, запознавайки ви с пет удивителни жени. За тях преждата не е просто нишка, а символ на творчество и споделеност- традиция предавана от майка на дъщеря и от приятелка на приятелка.

Запознайте се със Златияна от “Crochet stitches by Zlatiyana”

Представете се с няколко думи

Казвам се Златияна Бойчева и съм от гр. Бургас. Имам голямо, прекрасно семейство, което за съжаление живее в извън България. В професионален аспект отскоро работя в държавно предприятие, след 20 г. в частния сектор, и още свиквам с по-бавните темпове на работа.
Освен плетенето обичам много книгите, гоблените, разходките сред природата, както и да пътувам. От няколко месеца уча и японски език- детска мечта ми е да посетя Япония и смятам да я осъществя.

Как се появи плетенето във Вашия живот?

От малка ме влече плетенето и шиенето. Това го дължа на моята баба по майчина линия, както и на моята майка. Благодарна съм им за това. Спомням си как мама и баба гледаха модели на дрехи от списание Burda и след това крояха и шиеха на машината на баба. Когато бях малка плетенето на една кука не ми допадаше. Може би защото основно се плетяха едни и същи покривки и карета. Не знам, нещо не беше моето. Но една вечер, по време на Ковид пандемията, ми попадна едно одеяло на едни дами от американския сайт Daisy craft farms. То много ми хареса, и, нали знаете, бездействието раждало пороци- още на следващия ден поръчах прежда, кука и стана каквато стана. Проби, грешки, криви панери, много изгледани видеа, разочарования с различни прежди, но важното е да не се отказваш. След няколко месеца ми попадна TL YARN CRAFTS. Също американка, която плете основно с тунизийска кука, и веднага ме грабна. Самите текстури, които се получават, смея да кажа, ме омагьосаха. Но първата ми любов са гоблените. Преди да преоткрия плетивата основно шиех гоблени. Шиенето и плетенето сега внасят баланса и спокойствието вътре в мен. Прекрасното усещане, че създаваш нещо с ръцете си, е нещото, което те изпълва с прекрасното чувство на удовлетвореност.

Кои са най-важните неща, на които Ви научи плетенето?

Първо и основно: да вярвам в това което правя, защото каквото и да направиш, то е нещо уникално, идва от душата ти, от креативността ти. Има една книга на Сър Кен Робинсън, която препоръчвам- ” Креативността”. В нея той пише, че всеки човек, носи собствена креативност, която трябва да развие, защото, както и по-горе споменах, тя внася спокойствие и баланс в нас. Другото, което ми носи плетенето е, че мога да работя с цветовете. Това е другата ми страст и мисля, че имам усет и това ме прави адски щастлива.

Какви са най-неочакваните предизвикателства, свързани с плетенето, с които сте се сблъсквала?

Преди може би две години видях страничката на Фондацията за недоносените бебета и прочетох, че винаги има нужда от шапчици, терлички, играчки октоподи и покривала за кувьозите. Направих шапки и терлици, но с октоподите не ми се получи. Тогава разбрах, че плетените играчки не е за мен. Още имам полуглава на октопод. Затова апелирам към дамите, на които им се отдава да плетат октоподи, за тези малки души. Аз трудно се владея, след като прочета всяка нова история в страничката на Фондацията и само мога да гадая какво изживяват родители и лекари да съхранят живота на тези малки бойци. Има една група в Facebook “Да плетем и шием за недоносените бебета”, където сега има кампания за плетене на шапчици с ушички тип кенгуру. До 15 май е кампанията и всеки, който има желание, може да се запознае с нея. При нужда от прежда, която е подходяща за бебетата, ще ви бъде предоставена от администратора на групата, а самата прежда е българска на PERFORMANCE, която е със съответния сертификат.

Каква е Вашата философия зад избора на материали и цветове за Вашите плетива?

С този опит, който вече имам, смея да кажа, че всичко е въпрос на проба. Преди да започна даден проект винаги пробвам, както се казва “да ти мине през ръцете”. Винаги, след като завърша дадено плетиво, го пера, за да видя дали няма да има нещо нередно, дали са се запазили формата, цветовете и т.н.

Кои са най-необичайните неща, от които сте срещала вдъхновение за Вашите проекти?

Има одеяла, изработени чрез така наречените бабини квадратчета, на които не бях фен. Разбрах защо- не ми допадат цветовете, които се използвани. Реших да пробвам. Започнах по инструкция квадратчето, но ми хрумна вместо да правя одеяла от различни квадрати, защо да не уголемя едно квадратче до размера на одеяло? Мисля, че се получи добре. Когато дойде време за канта ми беше много трудно да измисля подходящия и реших просто да следвам естествените линии на одеялото, но с по-малък размер кука, добавих и четири топки в краищата.

Каква е атмосферата около Вас, когато плетете?

Имам си малка стая, където са ми всички прежди и инструменти, за да са ми под ръка. Пускам си аудиокнига и потъвам в един прекрасен собствен свят. Преди си палех и някоя свещ, но имам проблем с миризмите и се отказах от това удоволствие. С две думи създавам си ХЮГА.

Каква е най-необичайната или най-интересната история, която сте преживяли, свързана с плетене?

Дъщеричката на наше близко семейство ми се обади и ме попита дали не мога да й направя нещо подходящо за благотворителен базар с кауза в нейното училище. Трябваше да бъда бърза и да съм готова за ден-два. Успях и съм много горда с това, че бях полезна.

Какво Ви мотивира да споделяте Вашето умение с други хора?

Това, което умея, за мен е дар от природата и ме прави по добър, уравновесен човек. Според мен дори е задължително да го споделям с хората. Пишат ми дами от всякаква възраст с различни въпроси. За мен това е голяма чест и ще продължавам да помагам на всеки, който има нужда.

Какво е Вашето мнение за възраждането на ръчните занаяти в днешно време и как те могат да влияят на нашата култура и общество?

Аз съм горда, че съм българка , че имаме изключителна история и култура, а за занаятите да не говорим. За съжаление все по-повече занаяти изчезват, а това е просто… Не мога да намеря подходяща дума. Най-малкото е тъжно. Една от моите каузи е да вплета българската шевица в одеялата ми, но тъй като за мен това е много отговорна задача, изработването е бавен процес. От близо половин година правя едно одеяло с шевици и се надявам март месец да го покажа. Ще издам малко за него- то е изработено от MERINO DELIGHT на PERFOMANCE. Tова е много фино мерино, на което съм голям фен, и в момента шия шевиците, на които съм се спряла.
Като финални думи за занаятите бих казала, че те са нашата българска креативност и трябва да я развиваме, пазим и предаваме на бъдещите поколения.