През март: Изплитаме истории с Pletka

През този месец март искаме да превърнем плетенето не просто в изкуство, а в символ на връзката и подкрепата между жените.

Ще ви потопим по-дълбоко в света на плетенето като начин за себеизразяване, предизвикателство и хоби. Ще ви вдъхновим, запознавайки ви с пет удивителни жени. За тях преждата не е просто нишка, а символ на творчество и споделеност- традиция предавана от майка на дъщеря и от приятелка на приятелка.

Запознайте се със Стефка от Pletka

Представете се с няколко думи

Казвам се Стефка и съм на 41 години. Имам си прекрасен съпруг и две момичета – на 12 и 4 години. Идвам от семейство на лекари, завършила съм агрономство, но тъй като доста години работих по Европейски проекти, завърших и магистратура в тази сфера. Артистичната ми натура се прояви доста късно, започнах да се занимавам с флористика и имам доста години опит и в тази сфера. Оказа се, че обичам да работя с ръцете си и плетенето беше естествено продължение на това.

Как се появи плетенето във Вашия живот?

Започнах да плета след раждането на първата ни дъщеря, когато се оказах вкъщи с прекалено много свободно време. Като деен човек не ми беше достатъчно гледането на бебе и сериали по цял ден и започнах да гледам клипчета в ютуб за плетене на една кука. Много бързо ме грабна това заради бързите резултати и възможностите да направиш практически всичко. Все още се уча, има много неща, които не мога, а ми се иска да направя 🙂

Кои са най-важните неща, на които Ви научи плетенето?

Може би търпение, изпипване на нещата, които правя. Обичам всичко да става тук и веднага и всяко нещо, което не се получава е огромно предизвикателство за нервите ми 🙂 Старая се да правя нещата както ги искам, много често разплитам и плета отново докато получа желания резултат.

Какви са най-неочакваните предизвикателства, свързани с плетенето, с които сте се сблъсквала?

Всичко, в което не съм сигурна е предизвикателство. Понякога хората имат идеи, очакват нещо конкретно и е трудно да разбереш какво точно е то. Удоволствието, накрая да се получи, е страхотно. Напоследък комбинирам плетенето с другата ми страст – флористиката и смятам, че това е нещото, което ме прави по-различна и смятам да го развивам още и още.

Каква е Вашата философия зад избора на материали и цветове за Вашите плетива?

Когато плета нещо за някой – съобразявам се изцяло с неговите желания. Когато го правя само за удоволствие – избирам материалите и цветовете, които харесвам – естествени (памук), монохроматични цветове и често в екрю, кафяво, зелено – като телец харесвам земните цветове и ако зависи от мен никога не бих ползвала червено например ;)))

Кои са най-необичайните неща, от които сте срещала вдъхновение за Вашите проекти?

Вдъхновението е навсякъде – стига да го търсиш.

Каква е атмосферата около Вас, когато плетете?

Иска ми се да кажа, че е спокойна, каквато предполага самото плетене. Само че не е. Напоследък съм почти постоянно с малкото дете – подвижен цирк през целият ден. Въпреки това успявам да се съсредоточа, а когато не мога – просто плета неща, които не изискват броене и много мислене. Тъй като обикновено плета 2-3 неща наведнъж, винаги имам избор с кое да се захвана 🙂

Каква е най-необичайната или най-интересната история, която сте преживяли, свързана с плетене?

Не се сещам за необикновена и чак толкова интересна история. Когато голямата ни дъщеря беше бебе и спеше в количката или си играеше по детските площадки си носех плетката с мен и впечатлявах хората наоколо 🙂 Сега с малката не е възможно, тъй като изисква повече внимание навън. ..

Какво Ви мотивира да споделяте Вашето умение с други хора?

Удоволствието да споделиш опит и да насърчиш и други хора да опитат.

Какво е Вашето мнение за възраждането на ръчните занаяти в днешно време и как те могат да влияят на нашата култура и общество?

Не смятам, че ръчните занаяти са били в застой, просто сега интернет дава възможността на много хора да споделят това, което правят. Ръчно изработеният продукт винаги е специален, защото е вложено много в него – сърце, труд, време, мисъл. В този консуматорски свят, в който живеем, е добре да мислим имаме ли нужда от много неща или от по-малко, но направени специално за нас, каквито са ръчните произведения.

Ако бях прежда, щях да съм …

нещо натурално, едноцветно, на пръв поглед скучно 🙂

Можете да последвате Стефка във Фейсбук